ОЛОГАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; ологавèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. ологавя̀л, -а, -о, мн. ологавèли, св., непрех. Диал. Схваща се, става неподвижна (определена, отделна част) на тялото ми. Си лежаа [от сипаница] и станаа,/ мома Неда не станува. / Ослепела с двете очи,/ осакатела с двете раце, / ологавела с двете нозе. Нар. пес., СбНУ XLV, 354.