ОЛФАКТОМЀТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Мед. Уред за измерване на чувствителността, остротата на обонянието.

— От лат. olfactus 'обоняние' + гр. μέτρον 'мярка' през лат. metrum.


Източник: Речник на българския език (онлайн)