ОМА̀ЗВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от омазвам1 и от омазвам се.

ОМА̀ЗВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от омазвам2 и от омазвам се; облагодетелстване, облажване, намазване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)