ОМАТОРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; оматорèя, -èеш, мин. св. оматоря̀х, прич. мин. св. деят. оматоря̀л, -а, -о, мн. оматорèли, св., непрех. Диал. 1. Възмъжавам, ставам мъж.
2. Остарявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
