ОМЕКОТЀНО нареч. С мекота, мекост; смекчено. Това „плис“ ми създаваше ядове. Изговарях го твърдо, почти грубо: „плис!“, вместо омекотено и удължено. Това се виждаше забавително на телефонистките. Г. Белев, КВА, 137.
