ОМЀНА ж. Диал. Размяна, смяна. Омена кошуле. П. Р. Славейков, БП II, 10.

◊ Омена на веществата. Остар. Обмяна на веществата. Когато ние дъхаме, то воздухът влазя в белия дроб, преобразява кръвта, произвожда омена на веществата и излазя вън. Ал. Дювернуа, СБЯ.


Източник: Речник на българския език (онлайн)