ОМЍЛАМ, -аш, несв.; омèля, -еш и -иш, мин. св. омля̀х и омèлих, св., прех. Диал. Смилам. Либе, Петкано, Петкано! / Я стани заран по-рано, /../ омели брашно ченично, / замеси тесто кисело / опечи пити ченични. Нар. пес., СбНУ II, 72. омилам се, омеля се страд.
ОМЍЛАМ СЕ несв.; омèля се св., непрех. Диал. Смилам се. Млякото, на което сирното вещество се съсирва в стомаха, не може вече да се омеле дотолкова добре, следователно то никога не трябва да се употребява [при болен стомах] много изведнъж. Знан., 1875, бр. 22-23, 346.
◊ Осипах и омлях. Диал. Свърших си работата.