ОМИЛОСТЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); омилостя, -ѝш, св., прех. Омилостивявам; омилостивям. омилостявам се, омилостя се страд.
ОМИЛОСТЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар.); омилостя се св., непрех. Омилостивявам се; омилостивям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.