ОМИЛОСТЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от омилостявам и от омилостявам се; омилостивяване, омилостивяне. Излезе Бенковски с ножици в ръката и започна от единия край да реже на чуждите коне опашките и гривите. На стопаните се топяха сърцата; напразно тие присъствуваха при "подстрижванието" да просят омилостяване. З. Стоянов, ЗБВ II, 70-71.