ОМЍТАМ, -аш, несв.; омета̀, -èш, мин. св. омèтох, прич. мин. св. деят. омèл, св., прех. Разг. 1. Мета нещо (боклук, отпадъци и под.) изцяло, напълно; измитам, помитам. По стените има паяжини. Ще трябва да ги ометеш. Δ Ометох шумата на двора.
2. С метене почиствам изцяло някакво място, помещение; измитам, помитам. Трябва да му се каже да скрие житцето през нощта и да омете хамбара. Елин Пелин, Съч. V, 48. — Ако фабрични торове нямаме, пепел можем да сберем... Срамно беше на момичетата да почнат да омитат огнищата. Ст. Даскалов, СД, 566. Като станеш, омети стаите, двора, полей цветята. // Изчиствам дрехи, обикн. с метличка; изчетквам. Младата снаха му помагаше да се облече, омиташе дрехите на гърба му. Ил. Блъсков, ПБ I, 57.
3. За дреха — като се влача, докосвам с долния си край нещо (обикн. под, земя и под.); мета. Той вървеше толкова приведен, че двете крила на връхната му дреха ометоха дъсчения под. К. Петканов, ДЧ, 391.
4. Прен. За вятър и под. — издухвам, очиствам сняг, пепел, сажди и др. Два пъти през зимата, когато топлият вятър омете снега, той [язовецът] се реши да излезе навън. Ем. Станев, ЯГ, 82. // Очиствам някакво място с духане. Северният вятър блъскаше денонощно равнината, натрупваше преспи в падините, а високите места омиташе от снега. А. Гуляшки, МТС, 312. Вън бурята сърдита / омела всъде. К. Христов, Избр. ст, 256.
5. Прен. Изяждам или изпивам бързо и лакомо нещо или всичко изцяло, докрай; омахвам2, измитам. — О, дано не се свърши храната! — мислех аз, като продължавах да омитам всичко, което ми попаднеше под ръка. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 12. — Интересен случай! Пие ли! — По една пръскачка бира омита. Но не му личи. В. Пламенов, ПА, 53. // Обирам, изяждам всичко за ядене отнякъде. От сутрин до вечер дъвчат и преживят, омитат долапите и не мога да им погася апетита. Г. Краев, СК, 57-58. — Ще му наточа една баница. Нека си похапне и то, само ти ли ще омиташ тавата? А. Каралийчев, НЗ, 148. Работниците набързо ометоха масата. Не беше минал и час, когато всичко беше изядено и изпито. Д. Кисьов, Щ, 126.
6. Прен. Диал. Взимам, прибирам изцяло, докрай нещо или всичко. Тя скочи вкисната, готова да избухне с проклятия, омете лекия си багаж и изскочи навън. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 113. Впрегнаха каруци и се юрнаха по дворовете да събират ланска слама. Ометоха где каквото има, локомобилът все ненаситен, гълта и ланска слама. Й. Радичков, СР, 103. Обърнахме всичките си джобове и след като ометохме последните петачета, наброихме 3 лири и осемдесет пиастра за това безсмислено пътешествие. С. Северняк, ОНК, 246. Той се заплесна в разни кроежи. Влачеше се като пребит из памука, недоглеждаше и оставяше много ябълки. Тошка минаваше край него и всичко омиташе в престилката си. Г. Караславов, Тат., 141.
7. Прен. Грубо. Премахвам, отстранявам някого или нещо; помитам, измитам. Те [младите поети] не нападат сега,.. Но ни дебнат, не за да ни нападнат из засада, а просто за да ни ометат веднага. Р, 1926, бр. 221, 1. Като видя тази глава на сеното си, каруцарят плесна с камшика си и извика: — Да омитате тази кратуна, че дяволите ще ви вземат. ВН, 1961, бр. 3117, 4.
8. Прен. Пренебр. Обикалям различни места, бивам на много места с определена цел; измитам. Другарят му — сухият и висок като върлина Анто, омитал какви ли не учреждения. ВН, 1962, бр. 3290, 4. Преди Девети септември — с доживотна присъда като бунтар в царската армия — омиташе фашистките зандани. С. Северняк, ОНК, 35. — Ами ти, Бобчев, като си омитал толкоз време турските медресета в Цариград, кажи ми каква е боята на твоя характер? НБ, 1877, бр. 60, 236. омитам се, омета се страд. Развързахме раницата и за вкусна похапка. След дълъг път и в такава глуха гора трапезата бързо се омита. Ст. Станчев, ПЯС, 36. Пържени пилета, яйца на очи, баници.. — това бе обикновено менюто на Кючук Али и всичко това трябваше да се омете. Д. Калфов, Избр. разк., 236.
◊ Омитам праха на нещо. Разг. Неодобр. 1. Обикалям, посещавам непрекъснато някакво място с определена цел, задача. — Ако беше вярно, господине, щяха да те оставят на служба, а не сега да ходиш да омиташ праха на министерството, за да доказваш някакви заслуги! Л. Стоянов, Избр. съч. III, 424. 2. Хойкам, скиторя. Омитам улиците. Разг. Пренебр. Скитам без работа и без цел; шляя се, миткам. — И ти ми се преструваш на светица! Малко омиташе улиците преди! Ходиш из къщите и лъжеш хората. К. Петканов, МЗК, 117.