О̀МОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Който се отнася до единицата ом; омичен, омически.
◊ Омово съпротивление. Физ. Съпротивление, което оказва даден проводник при протичане на електрически ток през него; електрическо съпротивление. Самоиндуцираната електродвижеща сила постепенно намалява и когато стане нула, токът достига максималната си стойност. Тази стойност по закона на Ом съответствува на приложеното напрежение и омовото съпротивление на веригата. Физ Х кл, 1965, 210.