ОМО̀КРЯНЕ, мн. -ия, ср. 1. Разг. Отгл. същ. от омокрям (в 1 знач.) и от омокрям се; измокряне, намокряне.
2. Метал. Процес на междумолекулно взаимодействие на разтопен метал (стопилка) с повърхността на твърдо тяло при разливането на метала по тази повърхност. Ако.. металната повърхност е окислена, окислените частички (корици) изменят омокрянето по различен начин в зависимост от техния вид. Л. Калев, ВТЛ, 10.