ОМОНИМЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Омонимен; омонимически. Словоформите го̀вори и говорѝ са омонимични поради звуково съвпадение на окончаниете за мн. число -и и суфикса за повелително наклонение -и .
◊ Омонимична рима. Литер. Рима, съставена от омоними, която е типична за каламбура и епиграмата.