ОМЪРЗЕЛЍВЯМ, -яш, несв.; омързелѝвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Разг. Правя, ставам причина някой да стане мързелив, муден. Тези горещини съвсем ме омързеливиха. ● Обр. Минутите се нижеха бавно, насила, като че задухата на тази полицейска бърлога беше омързеливила и тях. Г. Караславов, ОХ III, 89.
ОМЪРЗЕЛЍВЯМ СЕ несв.; омързелѝвя се св., непрех. Разг. Ставам мързелив, муден. Напоследък страшно съм се омързеливила — не ми се прави абсолютно нищо.