ОМЪ̀РСЯМ, -иш, несв. (остар.); омърся̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Омърсявам1. Периодическите списания за прекарвания време и романите.. не са друго, а само като една нова и истинска отмяна на знайните египетски язви, които като червие омърсят и заразяват здравата вода, та ни запустят къщите. Й. Груев, СП (превод), 264. омърсям се, омърся се страд. и възвр.

ОМЪ̀РСЯМ СЕ несв. (остар.); омърся̀ се св., непрех. Омърсявам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)