О̀МЯЗ м. Диал. 1. Прилика, сходство. По омязо го познал, дека ти е брат. СбНУ ХLII, 270.
2. Лице (Н. Геров, РБЯ III).
— Други (диал.) форми: о̀ м е с, о̀ м я с.
