ОНАСЛОВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; онасловя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Книж. Поставям наслов, заглавие; озаглавявам. Оскърбен много от А. Страшимиров, Черен [И. Иванов] решил да основе самостоятелно литературно списание. Възнамерявал да го онаслови „Лада“ по името на славянската богиня на любовта. Ив. Богданов, СП, 323. Онасловяват ги [текстовете] „Закон судний людам“ (Закон за съдене на людете). Може би тук думите се повтарят, но князът настоява още в титула да се прокламира всичко, което му е било отричано — и „закон“ и „съд“. Н. Драганова, КО, 74-75. онасловявам се, онасловя се страд.