ОНДЀКА показ. местоим. Диал. Там; онде, ондева, ондей. „Земи го той кърс, тая киска босилкоа и той петравил“, му рече господ, „що се клаени во она место ондека.“ СбНУ ХV, 82. Лисицата го опитала: „А море, старче, шчо кладе еден чоек ондека?“ Той йе рекол: „И да знайш, што кладе? — Една квачка со дванайсет пилци!“ СбНУКШ ч. II, 28.