ОНДУЛА̀ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до ондулатор1. Може да се определи и оптичния характер на едноосния минерал с помощта на чувствителни пластинки. Такива чувствителни пластинки са гипсовата пластинка, 1/4 ондулаторната слюдена пластинка и кварцовият клин. Г. Георгиев, П, 47.


Източник: Речник на българския език (онлайн)