ОНЕВИНЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Оневиняване. Доказателствата за виновността на Младена бяха така ясни и необорими, щото сам защитникът, .., го счете за крив и се ограничи да иска за подсъдимия не оневинение, а по- слабо наказание. Ив. Вазов, Съч. VII, 130. Над греховете си човек се издига само със страдание. Страданието е вече оневинение. Ст. Грудев, АБ, 93.