ОНО̀1, мн. няма, ср. Диал. Състояние, положение. Сички уж гледахме тогава, ама на̀, синца се излъгахме. Че то какво нящо неговото оно на първо време! Т. Влайков, Съч. II, 6-7. Аз отдавна знам твойто оно и се радвам, ама сè ми е било омисъл зарад дяда Славча: той какво ли ще рече. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 126. — Той добре прави, дето иде да я повиди и да я поотмени, — .. — Че на каквото е оно сега тя, не ѝ е дип леко да кара с нас. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 258. Оно ми е. Диал. Намирам се в недобро положение, в лошо състояние. — Нема̀ ти казвам, че си болен, каки? Дай боже от здраве да се не куртулишеш. Ами такова, рекох, нали нящо ти е оно, та попитах. Т. Влайков, Съч. II, 26.
ОНО2, мн. няма, ср. Диал. Евфемистично название на мъжкия полов орган. Без оно на годеж. П. Р. Славейков, БП I, 38.
ОНО̀. Лич. местоим. за ср. р. ед. Вж. о н.