ОНО̀ЖДАМ, -аш, несв.; оно̀дя, -иш, мин. св. -их, прех. 1. Диал. Върша, правя нещо, извършвам някакво действие изобщо; таковам, онодям. Идете сега в гостната стая, че е широка, та да онождате чаршафите на юрганите. Ив. Вазов, Съч. IХ, 212. — Сега,.., аз благодарно, по един начин.. разбираш? ще онождам играта. Ив. Вазов, Съч. VIII, 36.

2. Простонар. Грубо. Вулг. Извършвам полов акт; таковам. онождам се, онодя се страд. и взаим.


Източник: Речник на българския език (онлайн)