ОНТОГЕНЀЗА, мн. няма, ж. Биол. Индивидуалното развитие на организъм през целия му жизнен цикъл, при което до половата зрялост на организма се оформят изцяло видовите му особености, а индивидуалните се развиват до неговата смърт. При тези организми, които се размножават полово, индивидуалното развитие или онтогенезата започва от момента на оплождането и завършва с естествената смърт на индивида. ОБиол. Х кл, 77. Личинките и малките рибки никак не приличат на родителите си. Едва когато поотраснат, те придобиват формата и особеностите на възрастните скаларии. Този феномен е потвърждение на закона за онтогенезата. ПЗ, 1977, кн. 2, 34.

— От нем. Ontogenese по гр. ὄντος 'съществуване' + γένεσις 'произход'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)