ОПАДЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Спец. Свойство на определена част от растителен организъм (листо, цвят или плод, шушулка) или животински организъм (косми, козина, нокти) да пада, да се отделя, откъсва от мястото, на което е израснала, обикн. периодично, за да се замести от нова. Опадливост на листата. Опадливост на козината.