ОПАЛЕСЦЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Физ. За разтвор — имам мътен, по- лупрозрачен вид при отразена светлина. Сиропите трябва да имат гъста еднородна консистенция, пълна прозрачност, да не опалесцират и да не съдържат утаими частици. М. Киров, ТК, 69. Колоидните разтвори са най-често ненапълно прозрачни и на обикновена светлина опалесцират. Причината за това е разсейването на видимата светлина от колоидните частици. Хим. ХI кл, 1965, 71.

— От нем. opaleszieren.


Източник: Речник на българския език (онлайн)