ОПАНДЖА̀К, мн. -ци, м. Диал. Ямурлук. Без много да се отупва, развявайки расото си, закопчано само на горния край като опанджак, дойде със сламките на гърба. Ст. Даскалов, ВМ, 13. Като се тата премени, / саблята да си запаше, / опанджак да си загръне, / саблята да се не види! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 170.
◊ По киша опанджак. Диал. Подигр. Когато вече не е нужно, когато е станало излишно; със закъснение.
— От тур. yapıncaκ.