ОПА̀СКА ж. Диал. 1. Пояс, ремък, колан. Брен хвърлил на везните своя меч и опаската си, и говорял: „тежко на победените!“ Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 290.

2. Препаска. Видях да се белее в мрачината наръкавна опаска с червен кръст. Ст. Илчев и др., РРОДД, 315.


Източник: Речник на българския език (онлайн)