ОПА̀ТКВАМ, -аш, св.; опа̀ткам, -аш, св., прех. Жарг. 1. Застрелвам, убивам; очиствам. Разбира се, имам една много важна утеха — някои са по-зле от мен. Ето например дивите петли. Кацнат там на някой клон в гората, тръгнат по него и к... к... к,.., мамят женските, та да ги чуе Реджеп и да ги опатка. Наистина какво да кажат дивите петли? Д. Цончев, ОТ, 101.
2. Прен. Свършвам някаква работа набързо. Ей сега ще опаткам домашното и идвам да играеме. опаткам се страд.