О̀ПАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. и диал. Опак, опачит. Синът ви, чорбаджи, не е така опачен, както казвате. Зима той от дума; признава, че тряба да ви почита. М. Балабанов, С (побълг.), 128. Една опачна политика беше причината да са отдели новият свят от майчината земя. Лет., 1876, 176.