ОПАЧЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Опак, лош; опачен. Месяц май, който обикновено е толкова весел и приятен, тая година в Цариград, много опачит ся показа. ЦВ, 1861, бр. 20, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)