ОПЕКУ̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до опекун. Калинова като че го поляха със студена вода — тъй го порази тая корава опекунска намяса на жена му. Т. Влайков, Съч. II, 173. Самото министерство е било убедено че тия господа не са за в работа, че са некадърности, та им туря отгоре и един опекунски съвет. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 106.