ОПЀРВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опервам1 и от опервам се.

ОПЀРВАНЕ2, мн. -ия, ср. Биол. Отгл. същ. от опервам2; вперване, вторачване.

ОПЀРВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от опервам2 и от опервам се; убиване, погубване.

ОПЀРВАНЕ4, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от опервам се; оперушиняне.


Източник: Речник на българския език (онлайн)