ОПЀТЛЯМ, -яш, несв.; опèтля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Опетлявам. опетлям се, опетля се страд.

ОПЀТЛЯМ СЕ несв.; опèтля се св., непрех. Диал. Опетлявам се. „Знам, че нищо не знам“ за себе си.. и което е най-лошо — обърквам се, опетлям се в сложни положения. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 20.


Източник: Речник на българския език (онлайн)