ОПИА̀Т, -ът, -а, мн. -и, м. 1. Апт. Лекарствен препарат, който съдържа упойващи вещества; опиум (във 2 знач.). Повечето от лекарствата, приети от майката, се излъчват с млякото. Затова трябва да се избягва употребата на опиати (опиум, морфин) и препарати, към които кърмачето е силно чувствително. К. Рашков и др., ДБ, 83. // Мед. Препарат, употребяван обикн. като обезболяващо средство при някои операции; упойка, анестезин. Опиатите намират широко приложение в оперативната хирургия.
2. Наркотик; опиум (в 3 знач). Маковите семена са една от основните суровини за производство на опиати. Δ Пристрастеността към опиати е много древен човешки порок. Δ Младежта все по-често посяга към опиатите като средство за намиране на изход от безизходицата и социално-психическите стресове на съвремието ни.
— От лат. opiatum.