ОПЛА̀КВАМ1, -аш, несв.; опла̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. опла̀кнат, св., прех. 1. С плакнене измивам, изчиствам нещо; изплаквам1. При кладенеца нямаше никого. Донка изплакна делвèто, оми менчето.., после се оми и поналиска и сама.. Райка и тя оплакна и наля бялото менче. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 15. — Ама аз — почна тя [Вранка] още от вратата — за паничката. Дето ви донесох мляко оня ден с нея.. Па не помниш ли, че ти я оплакнах и си я уви в престилката? — сопна ѝ се Орлица. Ил. Волен, ДД, 72-73.
2. Плакна всичко докрай, свършвам да плакна; изплаквам1. Тя оплакна прането и го простря да съхне. оплаквам се, оплакна се страд. и възвр. Оплакнете си устата. / — Глурулулулу... Птю!... Готово? / .. / — Оплакнете се още / — Глурулулулу... Птю!... Й. Йовков, (превод) 3, 1937, ХIХ.
◊ Оплаквам си / оплакна си гърлото (устата). Разг. Пийвам малко вино или друго алкохолно питие. А мене дядо ми така ме е учил — замръзне ли водата в котелката, смучи от гроздовата.. Бай Илия, ти ще оплакнеш ли гърлото? А. Гуляшки, МТС, 294. — А като колко има в шишето, Тодоре.. — Слаба работа.. колкото да си оплакне човек устата. Елин Пелин, Съч. I, 62. Оплаквам си / оплакна си очите. Разг. Изпитвам голямо удоволствие, естетическо наслаждение от нещо хубаво, което гледам, на което се любувам. На модното ревю си оплакнахме очите, като гледахме изложените пред нас модели изискано и красиво облекло. Δ Пазарът беше пълен с красиви цветя, оплакнахме си очите от тая гледка. Оплакнах си тиквите отнякъде. Диал. Избягах, отидох си.
ОПЛА̀КВАМ2, -аш, несв.; опла̀ча, -еш, мин. св. опла̀ках, св., прех. 1. Плача от скръб над починал близък, скърбя, жаля по загубата на близък човек; жалея. Тя си отиваше и ни молеше за прошка. А когато лежеше в ковчега, сестра ми, .. вече възрастна жена, я оплака, както се следва. К. Калчев, ПИЖ, 182. От фронта долетяха телеграми / .. / И тоя ден се вряза в паметта ми: / жени пищяха, скубеха коси. /
Оплакваха мъжете, синовете, / загинали на бойното поле. Т. Харманджиев, П, 8. // Силно скърбя за починал близък човек; жаля, жалея. Ненадейната смърт на Филча и другарите му помрачи живота в Топола. В първите дни на селяните им бе мъчно за юнаците и все за тях приказваха, тайно ги оплакваха. К. Петканов, Х, 223. О, Българио! Ти, майко жална, / .. / ти, що под иго си премирала / .. / и толкоз жъртви свети оплака / .. / Вдъхни ме днеска, одушеви ме / да браня твойто свещено име! Ив. Вазов, Съч. I, 50. ● Обр. И труповете на площада / разхвърлени, лежат в прахта... / Не смее пиле да се мерне / и слиза там в забрадка черна / да ги оплаче вечерта... Ас. Босев, СПС, 12.
2. Изпитвам състрадание, съжаление към някого, съчувствам на някого, съжалявам някого; окайвам, жаля, жалея. — Тежко живеят. Сврели са се в един коптор. Зет ми работи, мама и сестра ми предат. Но малко им търсят сега работата. Да ги оплачеш. В. Геновска, СГ, 170. Говореха си тихо, като кроткия дъжд се ронеха думите от устата им. Оплакваха сиромашкия народ. А. Каралийчев, ПГ, 76. Оплаквам участта им, оплаквам я горчиво... / А мене кой оплаква, а мене кой разбира? П. К. Яворов, Съч. I, 75. Уви, да беше знаял съмненията тайни / и жалбите сърдечни и мъките безкрайни / на тоз прегърбен роб, / ти в ужас би настръхнал, не клел би тъй злобливо / и участта му тъмна оплакал би горчиво, / кат зинал бащин гроб. П. К. Яворов, Съч. I 32. // Изпитвам някаква смътна, неопределена тъга, жал за нещо или за някого; тъгувам, жаля. Всяка вечер ти изгряваш над горите — / и нерадост има в твойта светлина: / ти оплакваш нещо мило през нощите — / и тъгуваш, и умираш през деня. Хр. Ясенов, Събр. пр, 53. Несбъднат блян оплакваше ти, мила, / за щастие сломена мечта, / с тъга отровена душа. Й. Йовков, Худ., 1905-1906, кн. 5, 2. Тогава чак се старецът свести... / Но свойте младини той не оплака! / Но клетва му сърцето не сломи. К. Христов, Т, 40. Сърце ми черни дни и дни честити знай, / полъгвано подир невредите световни. / Една ли загуба е то с сълзи отровни / оплаквало? П. П. Славейков, КП ч. III, 46. ● Обр. Утрините почнаха да белеят от тънка и хладна слана, дърветата тихо оплакваха листата си. И. Петров, НЛ, 261. оплаквам се, оплача се страд. и взаим. — Юначе, тежка е злочестината на нашата земя и горко трябва да се оплаква. Й. Йовков, Набл., 1911, кн. 4-5, 374. В лицето на Доревци и Павловци трябва горчиво да се оплакват надеждите на народа. БД, 1909, бр. 30, 3.