ОПОРТЮНИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Полит. Който се отнася до опортюнист и до опортюнизъм; опортюнистически. Легенда е, че в Оборище Бенковски се е наложил някак насила, като диктатор.. Ако някой го е почувствувал като диктатор, то бяха ония заможни елементи, които преди Оборище, па и след Оборище враждуваха с него на тая почва: „Не му е още времето..“ Тия опортюнистични елементи наистина претърпяха крах в Оборище. Г. Бакалов,, Избр. пр, 263. — Тая дума „обективно“ не е толкова проста.. Ако не сме подготвени, може да ни избият още при първото сражение, така че обективно фронтовете, за които говориш, дори да не усетят нашата жертва.. И до тебе ли стигна тая опортюнистична теория? П. Вежинов, ЗНН, 167. В условията на легалната пропаганда [в Германия] социалдемократическата партия добила масов характер и на изборите в 1893 г. получила над 1 500 000 гласа. Заедно с това обаче в нейната среда почнало да се засилва дясното опортюнистично движение. Ист. Х кл, 127.