ОПРА̀ВКА, мн. -и, ж. 1. Остар. Поправка, корекция. Този дял от българския книгопис [до 1890 г.] е получил окончателна обработка в книгата на Погорелов В., „Опис на старите печатни български книги (1802-1887), София, 1923. Оправки и добавки към него от Ст. Станимиров в „Годишник на Народната библиотека в Пловдив за 1926 г.“. Б. Ангелов, ЛС, 179. Бай Кормиша, в Регенсбург или където намериш германеца, ще бъдеш готов на още отстъпки около митата и оправките на границата. Й. Вълчев, СКН, 130.
2. Остар. Извинение, оправдание (А. Дювернуа, СБЯ).
— От рус. оправка.