ОПРЕДЕЛЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. 1. Книга, която служи за справки при определяне на нещо; справочник. През 1905 г. В. Ковачев отпечатва на собствени разноски своя малък, но много ценен труд „Кратък определител за сладководните риби и земноводните на България“. В предговора той пише: „Нашата фауна може да се проучи само с помощта на определители. Но на български и досега няма никакъв определител за животните“. Кр. Тулешков, НЗ, 24. Настоящият кратък определител на животните в България е предназначен да запълни една отдавна чувствуваща се у нас празнота. Ц. Пешев и др., ФБ, 5. Намиране точното систематично положение на дадени растения може да стане с помощта на определители. На български език са излезли: „Екскурзионна флора“ (за кормусните растения) и определител за лишеи. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 145.
2. Влияещ, определящ фактор за нещо; детерминанта. Езикът и писмеността са едни от важните определители на националната принадлежност на населението, обитаващо дадена територия.
— От рус. определитель.