ОПРЕДМЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; опредметя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Книж. Правя нещо да придобие предметен, конкретен, реален израз; въплътявам, материализирам. Всяка идея неизбежно и неразтрогваемо е свързана с готовност за жертви и жертвеност, неща, които опредметяват нейния живот. Т. Жечев, БВ, 343. В нашата психика и мислене са опредметени, обективизирани познавателните ни образи, чувствата и мислите ни. Но всичко това е строго индивидуално и зависи от ген, възпитание, образованост, степен на социализираност, духовна среда, политическо манипулиране и т.н. М. Минчев, СЯ II, 555. Миналото, опредметено в паметника на площада, участвува като активен сюжетен и емоционален елемент на действието. Пл, 1969, кн. 5, 64. опредметявам се, опредметя се страд.