ОПРЀТАМ, -аш, несв.; опрèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. опрèтнат, св., прех. Диал. Опретвам, запретвам2. — Стани ми, стани в утрина рано, / .. / ръки опретай, огин навали. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 160. опретам се, опретна се страд.
ОПРЀТАМ СЕ несв.; опрèтна се св., непрех. Диал. Опретвам се, запретвам се. Опретала се хубава Яна, / та е газила край Черно море, / та е извадила бели камеи, / турила го е на нейно сърце. Нар. пес., СбИБ, 21. „Ангяли, рахагяли, / да идете у Събкине / и на Събка да кажете / .. / да иде в пряходи дълбоко. / Събка да се опрета / да извади бяло камъче“. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 304. Много души от по-новите, обиходители, ся опретаха да познаят средата на тая долина. Ив. Богоров, КГ, 242.
— Друга форма: о п р я̀ т а м.