ОПРОСТЍТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Книж. Повърхностно, просто, елементарно, схематично представяне или разглеждане на нещо; опростенчество, елементарност, схематизъм. Ако пренебрегнем предимно психологическия характер на поетическото познание и дълбоката причинна връзка между психологическа правда и художествена идейност, няма да разбираме изобщо поезията, и особено по-своеобразните поети и поетически творби. Ще сме склонни към опростителство и благосклонни към шаблоните на изображението. Ст. Каролев, ВХМ, 85.