ОПРОСТОТВОРЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от опростотворя като прил. Остар. Книж. Опростен. Тъкането става на специални, опростотворени, дървени тъкачни станове. БД, 1909, бр. 24, 1-2. Разумявам еще и ревността, с която мнозина от нашите истинно родолюбиви съотечественици са стараят да предупазят много български градове от оболщенията на протестантизма, .. колкото по-тайно действува и.. са вмъква в няколко от най добрите ни общини под булото уж на една опростотворена цивилизация. Пр, СбПер. п II, 148.