ОПТА̀НТ м. Книж. Юрид. Лице, което има право на оптация, на избор на друго поданство, гражданство.

— От лат. optansantis 'желаещ, домогващ се' през рус. оптант или нем. Optannt.


Източник: Речник на българския език (онлайн)