ОПУ̀КВАМ1, -аш, несв.; опу̀кам, -аш, св., прех. Разг. 1. Чрез нагряване правя известно количество или всички зърна кафе и др. да се изпекат. Иди виж ратаите опукаха ли кафето. Вземи да го смелиш. П. Тодоров, Събр. пр II, 334. Когато на някой чиляк излизат много циреи, да земе 40 зърна черен боб /бакла̀/, да го опука в огъня, да го натрий на циреите си. СбНУ VII, 144. // Правя пуканки. — Донеси да опукаме царевица, та и Кунка да си хапне. К. Петканов, МЗК, 119. Опуках малко царевица. опуквам се, опукам се страд.
ОПУ̀КВАМ2, -аш, несв.; опу̀кам, -аш, св., прех. Разг. Неодобр. 1. Изяждам или изпивам голямо количество, много или всичко; изпуквам3, оплюсквам. Зимата се случи люта и дълга, опукахме и последния чувал с брашно. Δ Бяха изгладнели като вълци и опукаха всичката храна до кора хляб, която намериха в изоставената колиба. Δ Опукахме два литра вино на гладно, без мезе.
2. Разш. Изхарчвам, пропилявам голямо количество, много или всичко (пари, имот, богатство, състояние и под.); изпуквам3, прахосвам. Вземаше често пари назаем и ги опукваше за един ден. Δ Изкарах отпуската си на море и опуках всичките си пари до лев. Δ Той получи в наследство големи имоти, но за няколко години опука това богатство с гуляйджии и безделници. опуквам се, опукам се страд. За една седмица що ядене се опука.
ОПУ̀КВАМ СЕ несв.; опу̀кам се св., непрех. Разг. Напивам се с алкохол, ставам пиян; насмуквам се, наплюсквам се, насвяткам се, нарязвам се, натрясквам се, натаралянквам се. Като се съмнеше, видиш ли го намъкнал се надве-натри, и изветрял, и де де, той ще намери от кал врата, ще са срине някому на главата, и до вечер ще са опука хубаво. Ил. Блъсков, ПБ II, 62.
◊ Какво (каквото, колкото) <си> очукам, <си> опукам. Разг. Изхарчвам, пропилявам, пропивам всичко, което успявам да спечеля, обикн. пари. — Махни го тоя пияница, какво очука, опука. Ст. Даскалов, СД, 287.
ОПУ̀КВАМ3, -аш, несв.; опу̀кам, -аш, св., прех. Прен. Разг. Неодобр. Удрям внезапно някого, обикн. по лицето, по бузата с длан, удрям някому плесница, шамар; зашлевявам. Жената се извърна рязко и опука нахалника по лицето в момента, когато ѝ пребъркваше чантата. Δ Той замахна бързо и го опука по врата. // В съчет. с п л е с н и ц а, ш а м а р. Нанасям с внезапен удар (плесница, шамар и под.); удрям, бия, зашлевявам, зашивам3. Тя се изви гневно, та му опука такава плесница, че видя чак звезди по бял ден. Δ Опука му такъв силен шамар, че той политна и без малко да падне на земята. опуквам се, опукам се страд. и взаим.