ОПУ̀ШЕНОЖЪЛТЕНЍКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има жълтеникав цвят с тъмна отсянка на пушек. Тракийска скална яребица.. Светлото гърлено поле с опушеножълтеникав оттенък. Ц. Пешев и др., ФБ, 387. Долната страна на тялото [на птицата от сем. Кълвачи] e в нечисто бяло с кремав до опушеножълтеникав оттенък. Ц. Пешев и др., ФБ, 247-248.


Източник: Речник на българския език (онлайн)