ОПЪ̀ЖДАМ, -аш, несв.; опъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Пъдя някого или нещо; изпъждам, напъждам1, пропъждам, изгонвам, прогонвам. Той [кметът] склонил да дойде в училището, но нека селените отнемели револвера на Странджева или пък да го опъдели, да не е той в училището. А. Страшимиров, А, 619. Той още не знаеше, че това са най славните дни за селските деца. Тогава целият кър е свободен, можеш да си опъдиш добитъка и да си играеш, без да те е грижа, че може да напакости някъде. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 331. опъждам се, опъдя се страд.