ОРАКЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Жътвар. Отива в града за оракчии. А гъсти бяха житата тогаз, работници не се намираха. Й. Йовков, Разк. III, 271.

— От тур. oraκçı.


Източник: Речник на българския език (онлайн)