ОРАТО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Муз. Който се отннася до оратория; ораториален. Паметен ще остане ораторният концерт, даден в Народния театър на 11 януари 1920 година .., в който .. нашият композитор бляскаво показва дарбите си и на хоров диригент. Ст. Грудев, ББ, 25. Ораторни произведения.