О̀РГИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни, прил. Който се отнася до оргия. Църквите на Килиан Игнац Динтпенхофер спадат всъщност към последната фаза на Зрелия барок, който в тяхната вътрешност стига до „оргийно буйство на формите“. М. Бичев, АНВ, 513.


Източник: Речник на българския език (онлайн)