ОРИГИНА̀ЛНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Показвам се оригинален, държа се, постъпвам подчертано своеобразно, особено, странно, за да бъда интересен, да привличам вниманието на околните. Нему се ревне много да оригиналничи, да изненадва читателите си с неща, в които ако сам се взреше, и него би изненадали. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 238. Аз не виждах нищо осъдително и нищо комично в държането на годеницата ми, не мислех, че това може да е някакво позьорство или суетна склонност да оригиналничи, да се показва загадъчна. М. Кремен, РЯ, 615.